Да защитим българския вкус: Реселешки воден лук

« НачалоБългарският вкус

Име на продукта: Реселешки воден лук

Сорт: Лук (Allium cepa L.), подходящ за директна консумация в прясно състояние (листа и луковици), приготвяне на печива, ястия и др.

Географски регион: Сортът е възникнал и се отглежда в и около с. Реселец, което се намира на 6 километра от центъра на община Червен бряг – едноименния град, в област Плевен.

Районът се намира в североизточната част на Западния Предбалкан и представлява средище на скални феномени, които са резултат от ерозионната дейност на дъждовете и специфичната напуканост на варовици. Качеството и характерният вкус на Реселешкия лук се определят от обилното поливане с вода от местните реки Ръчене и Белилката. Поради близостта на известния Карлуковски карст вероятно водата за поливане е силно алкална.

Характеристики: Реселешкият воден лук е със закръглени глави, които варират по форма. Местните производителите регистрират това разнообразие и провеждат целенасочена селекция по посока на „капковидната“ форма, тъй като тези глави са по-трайни при съхранение. Цветът е жълто-кафяв или розово-лилав. Лукът е с крехки, сочни месести люспи, което се дължи на редовното поливане на насажденията. Вкусът е свеж, нелютив, сладникав. Подходящ е за директна консумация в прясно състояние (листа и луковици), приготвяне на печива, ястия и др. Заради вкусовите му качества, местните хора някога са го наричали „реселешко сирене“.

Производство: Реселешкият лук се отглежда от семена, които се поддържат от местните производители. През април семената се посаждат в специално подготвени за целта лехи. За предпазване от замръзване от пролетните слани те се покриват с найлони в импровизирани парникови тунели. Растенията се разсаждат през май. За да се осигури оптимално поливане на насажденията, площите с Реселешки воден лук са разположени до реката или има изградени напоителни вади. „Не го затваряйте в лехите на двора. Там му е тясно, няма да налее сладък сок”, издават местните. В селото младият земеделски производител Атанас Атанасов е въвел система на капково напояване, което оптимизира разхода на вода при поливане на лука.

Лукът се прибира през септември-октомври. След леко просушаване се правят сплитове за по-добро и продължително съхраняване на продукцията. На пазара лукът се предлага на плитки с различен размер или насипно.

Добро име: Реселешкият воден лук има завидна известност и се цени не само от местната общност, но и в цялата страна. Някои наричат село Реселец – Столица на водния лук. Поради почти отсъстващата лютивина се предпочита за приготвяне на салати, гозби и плънки за печива. Традиционна рецепта за село Реселец е Лучникът, който освен с уникалния реселешеки воден лук, за разлика от другите места в страната, се прави с яйце и сирене. Напоследък се правят опити и за износ на лук в чужбина. От няколко години през месец септември в селото се организира „Празник на реселешкия воден лук“ за популяризиране на продукта и региона.

В миналото днешната столица на водния лук е бил голям средновековен град-крепост и важен административен център за средновековна България.На около километър от населеното място се извисява уникалният природен феномен „Калето“. Искър също предлага чудесни възможности за воден туризъм, риболов, плаж и разнообразен отдих сред природата. Тук, на река Ръчене, природата е създала един от най-дългите каньони у нас, който, също е привлекателен туристически обект.