„Българските земеделци постигнаха много като успяха да се обединят около обща визия за земеделието след 2020 г. Предложенията им са силни и смятам за национално отговорно да ги поставя на дневен ред в Брюксел. Освен това, намирам за недопустимо, при единен европейски пазар да съществуват чувствително различни размери на подпомагане за едни и същи култури. Това поставя едни производители в по-неизгодна позиция на най-големия единен пазар в света, а оттам има риск за поминъка и сектора в България като цяло“ коментира българският евродепутат.
Документът, върху който работи ресорната земеделска комисия на ЕП, е част от пакета от доклади и становища относно бъдещето на Многогодишната финансова рамка на Европейския Съюз. Общата селскостопанска политика е едно от най-големите пера от бюджета на ЕС, съставляваща около 38% от него. Предизвикателства като Брекзит, миграцията както и политически проекти като Европейски отбранителен съюз, който се очаква да бъде напълно функциониращ до няколко години, изискват да се търсят допълнителни финанси. Същевременно, земеделието и хранително-вкусовата промишленост генерират 6% от БВП на ЕС, ангажират 15 милиона предприятия и създават 46 милиона работни места, а 77% от територията на Съюза попада в т.нар. селски райони. Голяма част от държавите членки гледат на намаляването на помощите за селското стопанство като най-лесен инструмент за набавяне на финансовите средства за други политики в сферата на отбраната и миграцията.
