Момчил Неков: От ЕК зависи колко голямо обезщетение ще вземем за наводненията

« НачалоВ медиите • Actualno.com

Доколкото си спомням, поправете ме, ако греша, по официални данни, съобщени от Вас, щетите от наводненията досега са 265 млн. лева. Изрично подчертавам, че говоря за получени от Вас данни от общински и областни власти. Може ли да ни кажете кои точно общини и области са Ви предали информация и дали не бъркам цифрата?

До момента съм получил 68 отговора от кметове и областни управители от всички краища на страната. Писах им по собствена инициатива с желанието да помогна информацията да бъде по-бързо систематизирана и обработена. Препратих информацията на вицепремиера и регионален министър г-жа Екатерина Захариева по компетентност с две писма от 6 август и от 5 септември. Повтарям, за да е ясно – това е информация, която получих от 10-има областни управители и кметове на 58 общини. Щетите по тяхна преценка възлизат приблизително на 235 млн. лв., но процесът е динамичен.

Както виждате, наводненията в нашата страна не спират, както не е спряла и моята кореспонденция с местните власти в засегнатите райони. Аз очаквам още информация, продължавам да получавам писма с оценки на претърпените щети и също ще ги предам към вече образуваната преписка в Министерството на регионалното развитие (МРР). Лошото е, че не получавам отговор от правителството какво то предприема и как тече неговата кореспонденция с ЕК.

На какъв принцип се кандидатства за обезщетения - регионален и/или национален? Може ли да са и двата и каква е разликата?

И двата начина са възможни. Изборът зависи от размера на загубите. При подаване на искане за компенсиране на щети от национален мащаб, трябва да се докажат загуби, възлизащи на 1,5% от БВП на България или около 232,5 млн. евро, докато при бедствията от регионален характер, мярката е 1% от икономическия продукт на региона. Прагът за Северозападния регион, който е най-бедният в ЕС, е 42 млн. евро, за Североизточният е 61,3 млн. евро.

С оглед възможността да се кандидатства и на регионален, и на национален принцип за европейско обезщетение, това не означава ли, че за едно и също нещо могат да се вземат два пъти пари? Когато се кандидатства за помощ на регионален принцип, кой подава документите - държавата в лицето на МРР или съответния регион т.е. общинска/областна структура?

Не, не може за едни и същи събития да се кандидатства и по двете процедури или да се дублират исканията. Трябва да се избере или националният, или регионалният подход. И в двата случая кореспондент на Европейската комисия и лице на иска е българското правителство.

Къде най-спешно трябват пари, за да се възстановят щети - има ли засегната инфраструктура, при която ремонтът не търпи никакво отлагане, защото касае националната сигурност?

Това е въпрос, по който компетентно е българското правителство. То трябва да прецени кое не търпи отлагане, къде може да се изчака. И понеже става дума за решение, което засяга практически всеки българин, независимо дали живее в засегнатите региони или не, аз бих приветствал създаването на обществени комитети, които да следят тези средства да отиват от една страна по предназначение, а от друга – да стигнат до максимален брой засегнати райони и обекти. И дори, ако е нужно, заедно с властите да преценяват, къде да се помогне най-спешно.

Искам да обърна внимание и на още един проблем, за който почти не се говори - оценката на щетите върху земеделските земи и реколтата. Доколкото имам информация, тя се извършва в момента от земеделското министерство, но темповете й трябва да се ускорят, така че да се вместим в сроковете. Практиката на Европейската комисия показва, че загубите на стопаните вдигат значително общия размер на щетите – тук става дума за замърсяване на земите и за загубата или повреждането на реколтата.

Вече казахте, че в края на годината ЕП и Европейския съвет ще гледат молбите за помощ. Каква точно е процедурата - трябва да има одобрение и от двете институции, за да получим обезщетения? Какво се случва, ако едната не одобри - ще се прави ли преговорна група между ЕП и Европейския съвет, за да се стигне до компромис или ако една от двете институции не е съгласна да ни се отпусне помощ, край с възможността да вземем европейски средства за възстановяване?

Процедурата е следната. Правителството отправя искане за помощ до Европейската комисия. Комисията проверява основателността на искането, отговаря ли то на критериите и прави предложение за размера на обезщетението. Предложението влиза в Европейския парламент и в Съвета, които трябва да го одобрят. След това Европейската комисия прави плащането. Ако предложението не бъде одобрено, не се прави плащане, но нямам информация да е отхвърляно предложение за помощ. Солидарността е един от основополагащите принципи на ЕС и страните членки могат да разчитат една на друга в случай на нужда.

Уточнихте изрично, че сте пратил запитвания до МРР, до МЗХ какво се прави за кандидатстване за помощ от ЕС и още няма отговор. Преди колко време са пратени запитванията и има ли някакъв законов срок за отговор от страна на държавата? Ако няма срок, какво можете да направите, за да изискате информацията за кандидатстването за обезщетения - ще я поискате по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) или чрез някакъв друг механизъм?

Евродепутатите, макар и пряко избрани, нямат предимства пред останалите граждани за получаването на информация от българското правителство. Все пак аз разчитам на добрата воля на правителството да направи публична информацията, която е от обществен интерес. Нямам никакво намерение да спирам да питам. Още повече, че и природата не е благосклонна към нас тази година. Виждате какво става – и в момента в една трета от държавата е обявен оранжев код за опасност от наводнения.

За мен е изключително важно представителите на институциите, от които зависи европейското подпомагане от фонд „Солидарност“, да обединим усилията си, за да могат нашите сънародници в пострадалите райони по-скоро да се върнат към нормалния си ритъм на живот. В този смисъл ще проявя настоятелност процесът по компенсиране на щетите от природните стихии да стане обществено достояние.

Интервю на Ивайло Ачев,
Actualno.com