Момчил Неков пред "Дума": ТПТИ - ще има ли промяна?

« НачалоВ медиите

Една от най-горещите и противоречиви теми през последните месеци - Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) отново излезе на дневен ред. В края на май Комисията по международна търговия в ЕП представи доклад с препоръки към ЕК за преговорите по сключване на споразумението със САЩ. В тях се заявяват категорични позиции по някои от ключовите въпроси като прозрачността на процесите и заплахата за високите европейски стандарти за здраве и социални политики, но липсва ясен и категоричен ангажимент за арбитражите и визовата дискриминация на някои европейци, пътуващи към Америка. Позицията ми ще продължава да се базира на това, че докато има риск за българските граждани и производители, аз няма да подкрепя подобно споразумение.

Хората у нас имат пълното право да се притесняват, тъй като в този си вид ТТИП, освен всичко останало, поставя в много неизгодна ситуация българските производители спрямо американските и европейските им конкуренти. Поддръжниците на споразумението смятат, че то ще стимулира икономическия растеж от двете страни на Атлантическия океан, като ще предостави на търговците нови пазарни възможности и ще създаде много нови работни места. Според тях подобно споразумение със САЩ може да помогне за увеличаване на приноса на промишлеността към БВП на ЕС с 15-20% до 2020 г. Това според мен е популистко твърдение, което не дава отражение на реалната ситуация. Смятам, че приемането на ТТИП в този вид ще доведе до негативни последствия върху икономиката, заетостта и стандартите за защитата на потребителите у нас.

Редица експерти вече са изразили опасения, че всъщност при ратифициране на споразумението няма да се стигне до увеличаване на работните места, а напротив - в Европа дори се очаква да намалеят с между 600 и 700 хиляди в рамките на няколко години. Някои изчисления сочат, че приходите в националните бюджети в Европа след влизане в сила на ТТИП ще бъдат редуцирани в резултат от премахването на митата в размер на 7,3 млрд. евро. Макар и много ниски, търговските тарифи все пак носят приходи в държавната хазна. Ако тези загуби не бъдат компенсирани, ще се наложи правителствата да увеличат дълговете си.

За пореден път виждаме как интересите на бизнеса са поставени пред тези на обикновения гражданин. Може би наистина някои хора ще имат изгода от това споразумение, но това ще са предимно големи компании, докато малките местни производители ще бъдат принудени да се борят за оцеляването си. Споразумението ще подпомогне международните корпорации, като свали всички бариери и им позволи свободно да търгуват както в Европа, така и в САЩ. Нашата страна все още обаче е една от най-слабо конкурентните икономики в Европейския съюз и едно такова споразумение може да помете много сектори.

Млекопроизводителите и месопреработвателите са сред най-застрашените, според експерти от Института по аграрна икономика в София. Според мен един от основните проблеми при провеждането на тези преговори е липсата на прозрачност. Документите са засекретени, а едва една шепа хора знаят какво пише в тях. Дори евродепутатите нямаме достъп до всички текстове, а когато искаме да се запознаем с тях, подписваме декларация за конфиденциалност, че няма да представяме информацията на трети лица и дори не можем да се консултираме с експерти. Тази практика трябва да бъде прекратена, защото подкопава морални ценности, които Европейският съюз би трябвало да следва безусловно, а именно - всички граждани да знаят по какъв начин се определя бъдещето им.

Като евродепутат социалист приемам за свое задължение да ви информирам за случващото се около ТТИП и ще продължа да го правя и в бъдеще.

В предложените препоръки от ЕП се споменава, че ще се обърне внимание на един от най-сериозните проблеми, засягащи нас, българите - визовата дискриминация, на която са подложени българските граждани при пътуване в САЩ. Споразумението има за цел да премахне всички бариери за търговия, а все още има 5 държави членки, които имат нужда от виза за Съединените щати, сред които е и България. Липсата на реципрочност в това отношение носи икономически рискове за нашата страна и икономическите ни отношения с международните партньори. Визите сами по себе си представляват ограничение върху това кой може да влиза в САЩ и кой не, като американските власти не са длъжни да дават обосновка защо се отказва виза. Нима това не е заплаха за контролиране на икономическите интереси на българските производители? Подобно ограничение за американци, които искат да дойдат в България, между другото няма.

В края на март комисарят по външна търговия на ЕС Сесилия Малмстрьом отговори на мой въпрос в тази връзка, че има вероятност да се стигне до прекратяване на безвизовия режим за някои категории американски граждани, ако не се постигне визова реципрочност. Но това не дава конкретен отговор дали ще отпаднат визите за тези от нас, които биха искали да пътуват свободно до САЩ. Това е особено важен аспект от преговорите и е въпрос на национален интерес да настояваме за включването на България към програмата за безвизови пътувания на българските граждани.

Същото важи и при обсъждането на механизма за уреждане на спорове с чужди инвеститори (ISDS). Много граждани се опасяват, че договорът ще позволи корпорации да могат да съдят държави, ако решат, че законови норми ограничават очакваната от тях печалба. В интерес на истината, България вече над 20 години има споразумение със САЩ - за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, в което има клаузи за подобен вид механизъм. Това обаче е документ, подписан преди 2 десетилетия. Сега България е част от ЕС и е в по-силна позиция за водене на преговори. Смятам за притеснително, че предложението за нов вид ISDS беше внесено едва три седмици преди това ключово гласуване в Комисията по международна търговия и само месец преди гласуването на този доклад в пленарна зала. Намирам леко популистки оттенък в този начин на представяне и развиване на концепцията. Вярвам, че Българя трябва да участва със силен мандат на преговори и да настоява за премахване на клаузата за ISDS във всичките й форми и международни договорености, за да се запазят интересите и достойнството и на българското общество.

Друг ключов момент, който би имал пряко отражение върху всички нас, е потенциалното уеднаквяване на стандартите и регулациите във всички области на обществения живот. Всички социалисти в ЕП подкрепихме позицията, че няма да жертваме своите стандарти за хранителна безопасност, здраве, социални и екологични стандарти и защита на личните данни, както и културното многообразие. Оптималното би било американците да достигнат нивото в ЕС, но подобен сценарий ми се струва нереален и виждам в това действителна опасност от занижаване на нашите стандарти, което е недопустимо.

По-притеснително е обаче, че никъде в доклада не се прави изрична референция към забраната за производство на генетично-модифицирани организми. Използват се словосъчетания като "стандарти за хранителна безопасност", "регулаторните стандарти", "високите стандарти, въведени, за да се гарантира безопасността на храните,", но изразът "ГМО" не присъства. За мен това е разочароващо, имайки предвид, че бяха отправени препоръки за изменения в тази насока, които обаче не бяха приети от Комисията по международна търговия.

Липсва конкретика и по отношение на забраната за добива на шистов газ. Текстът изисква гаранция, че всяко споразумение оставя непокътнато правото на всеки от партньорите да управлява и регулира проучването, експлоатацията и производството на източниците на енергия, но това не дава конкретен пример с проучванията на шистов газ. Причината за това е, че няма общоевропейска забрана за провеждането на проучвания. Ще настоявам за това интересите на нашата страна в този план да бъдат безусловно защитени и да не се допуска американски компании да унищожат плодородна Добруджа чрез добив на шистов газ.

В крайна сметка дори да не бъде сключено споразумението, сме длъжни да преговаряме за промени, които са изгодни за България - да видим има ли сектори, които биха били наистина печеливши и кои са застрашени и по този начин да предвидим предпазни клаузи не само със Щатите, но и с други трети страни, извън ЕС.

За съжаление, въпреки усилията, които социалистите полагаме, за да направим подобно споразумение възможно най-полезно за гражданите на ЕС, в ТТИП все още липсва яснота по голяма част от ключовите въпроси. Тепърва предстоят още преговори, които ще бъдат и ключови. Едва тогава можем да кажем със сигурност дали ще сме напълно защитени от корпоративните сили, които биха унищожили граденото десетилетия, с единствената цел - финансова изгода. Не трябва да допускаме отново да бъдем пионка в играта на икономическите гиганти. Сега е моментът като граждани и родолюбци твърдо да застанем зад позициите си и да поискаме не само защита, но и равни права с останалите членки на ЕС.

Статия от Момчил Неков

Публикувана във в. "Дума"